трънки и блогинки

На 14ти Юни 2013 Емил Табаков щеше да дирижира оркестъра на БНР, за да изпълнят Шеста симфония на Пьотр Илич Чайковски, известна още като „Патетичната“. Чайковски е говорил за произведението като за неговата „Тайна програма“, наричал я симфония „Живот“, говорел е за нея като за много лично произведение, но тъй като е починал скоро след завършването ѝ, не е пояснил с думи, вложеното в музиката.  Шестата симфония е не само едно от най-известните произведения на композитора, но и според мненията на музиканти – доста трудно за изпълнение. Трудността, може би, е една от причините тя да не се изпълнява често и се зарадвах, когато видях, че точно Емил Табаков се е наел. Моето усещане е, че Емил Табаков в последните години с оркестъра на БНР има свободата да работи произведения, които лично той намира за предизвикателни и ми беше интересно да чуя тяхното изпълнение.

Трябваше да съм на концерта, но вероятно помните, че на 14ти Юни Пламен Орешарски изрече името на Делян Пеевски за председател на ДАНС и инстинктът за гражданско самосъхранение взе връх над спокойните вечерните занимания. Прибирайки се да си оставя чантата преди този първи протест, свих, за да мина нарочно през служебния вход на Филхармонията, воден от емоционално желание да кажа на Табаков, нещо от рода на: „Днес трябва да сме на площада. Моля, елате с нас, за да можем с удоволствие да ви слушаме утре“. Вероятно щеше да е нелепо, патетично дори. Не го засякох, нищо не направих, но така го чувствах.

Днес, сто седемдесет и забравих колко дни по-късно, Софийската филхармония ще изпълни Шестата симфония на Чайковски. Днес отново ще има протест и отново ще е срещу опит да се установи силов контрол върху гражданите, но този път не чрез ДАНС, а чрез нов закон за МВР. Сещайки се за познати, чийто деца бяха новородени през началните дни на протестите, а днес вече ходят, правя асоциация с интерпретациите на близки на композитора, че Чайковски е вложил автобиографичен смисъл в произведението. Естествено ми идва аналогията с етапите в развитието на протеста и частите на музикалното произведение.

Развитието започва с чистотата на идеалистичния стремежи в първата част, преминава във втората, където доминира енергията на младостта, радостта от това че сме млади и заедно, в третата част съзрява в усилията за преодоляване на житейските трудности, отчаянията, разочарованията и борбата със смазващото ежедневие, докато стигнем до четвъртата и заключителна част, която бележките в на някои композитори описват само като De profundis. De profundis – от бездната на края на житейския път, където отчаянието е взело връх.

Аналогията с развитието на протестите е ясна, но не, не съм съгласен. Нищо не се е променило от 14ти Юни, когато не можех да се оставя спокойно на музиката. Даже напротив – причините само се увеличиха. Но може би, само може би, ако вземете участие днес, довечера или утре, ще може да си заслужите удоволствието да изслушате едно прекрасно произведение като Шеста симфония на Пьотр Илич Чайковски без да мислите за политика, протести или човешкото си и гражданско оцеляване.