трънки и блогинки

Преди да тръгна на път за Армения ми казаха две неща:

1. Там още е съветска власт
2. Хубави хора, ама много крадат

Ако аз трябва да синтезирам впечатленията си, бих казал, че Армения е жертва на победата си.

Армения взима надмощие в конфликта с Азербайджан за Нагорни Карабах. Конфликтът им е завещание от СССР, където се взима решението населеният с арменци ексклав Нагорни Карабах за по-удобно да се администрира от Азербайджан. След разпадането на СССР започва военен конфликт, в който Армения надделява, благодарение и на подкрепата от Русия. Идвайки от Тбилиси минахме по дългия път, защото по границата стрелят по каквото видят и през ден-два погребват по някой. Спорен е не само ексклава, а и завладяната  „зона за сигурност“, която осигурява териториална връзка с Армения. Тази зона е не само населена с азери, а е по-голяма и като територия. Картата дава ясна представа, колко е трудно да се намери приемлив и за двете страни мирен план.

Победата в неприключилата война диктува политиката. И за тях руснаците са освободители, на които се дължи признателност и лоялност. В същото време, освободителите ги поставят в зависимост – освен с военни бази Русия ги поддържа, икономически и логистично. Благодарение на запасите от газ и петрол Азербайджан е доста по-богат, с обновена армия и само чака Армения да отслабне, за да опита да си вземе териториите, които счита за свои. Значението на руското присъствие за запазване на постигнатото, прави невъзможна политическата промяна. От друга страна, политическата подкрепа за Армения, никак не пречи да руснаците продават оръжие и на Азербайджан.

Войната е причина за изолация. Армения граничи с Грузия, Азербайджан, Турция и Иран. С Азербайджан са във война, с турците не се разбират заради въпроса за геноцида и заради войната с азерите, а връзката с Иран е доста икономически ограничена. Единствена сухопътна връзка е Грузия. Пътят от Тбилиси е около шест часа, предимно завои през високопланински плата и гори, където виждаш красиви снежни върхове в облаците, докато не пътя не те заведе до сред облаците. Самият път е много красив, но целият в дупки, но това че крадат го казах в самото начало.

Войната потиска и икономиката. Армения издържа има много армия и много полиция. Изразходва голяма част от бюджета си за задържането на територия, която е изгубила практическото си значение. Запазени са огромните соц. предприятия в добивната промишленост, енергетика и прочутите вина и коняци. Но когато и икономиката се води от съображения за национална сигурност е трудно да има развитие. Армения изнася преди всичко арменци – значителна част от приходите идват от емигрантите. Ереван е нов и красив град, но зад прекрасната фасада от дялан камък лесно се разпознават признаците на бедност. Извън центъра на Ереван и в градове Ванадзор тежкото състояние е невъзможно да се скрие.

Войната определя и как арменците мислят за мястото в историята си. Геноцидът е определящото ги историческо събитие. Всичко свое и най-хубаво са кръстили на връх Арарат, който имат за свой, но се намира във враждебна Турция. Победата в конфликта с Азербайджан е извор на национално самочувствие. От краткото пътуване ми останаха чудесни впечатления от града и хората, но и поуката, че категоричната победата не винаги е най-добрия изход от една война.