трънки и блогинки

Фотографиране на хора, съгласие

Написано на: 07.10.2010 · 16 коментара

Може ли да снимаме хора и да бъдем фотографирани? Всеки, който някога е държал фотоапарат, е запознат с различните типове реакции на хората, към които насочва обектива. Какво е правилно и етично поведение на фотографа, заснемащ човешки лица, зависи от неизброими възможни ситуации и е много трудно да бъде определено.

Всеки фотограф преценява сам за себе си как е най-подходящо да снима хора, но има няколко общи правила, които се отнасят за заснемането на човек и неговото лице. Най-основна е общата забрана на чл. 32 (2) от Конституцията:

Чл. 32. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Снимките са обект на авторското право и сега действащия ЗАПСП регламентира единствено, че фотографът е носител на авторските права и не казва нищо за отношенията с модела, освен това, че лицето, попаднало в кадър, може да получи само това, за което изрично се договори:

Чл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.

Проектът за изменение на Закона за авторското право, който в момента се обсъжда в Народно събрание, съдържа предложение за конкретизация и промяна на разпоредбата на фотографиране на хора. Тези промени още се обсъждат и не са влезли в сила, но не виждам някой да им се противопоставя и предполагам ще минат. Основната новост е добавянето на изискване за получаване на съгласие от лицето, което ще бъде фотографирано или изобразено:

Чл. 13. (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Въвеждането на принципа за получаване на съгласие е съобразено и конкретизира цитираната горе конституционна забрана за заснемане без знание и съгласие. Няма форма за изразяване съгласието и всеки фотограф сам трябва да съобрази и предвиди как би било най-удачно да докаже, че обекта не само не е бил против, но е и бил съгласен да бъде заснет. Втората алинея предвижда изключения от задължението фотографът да получи съгласие. Такива изключения са заснемането на обществена дейност на лицето, когато то се намира на публично/обществено място или е само част от по-голяма картина. Приема се, че ако изобразеното лице е получило възнаграждение, то се е съгласило да бъде заснето.

Много подобни на тези правила са прилагани и досега, но бяха извличани по тълкувателен път. Хубаво е, че има конкретизация, но тепърва практиката ще трябва да даде отговори на въпроси като: кое място е публично и кое обществено; каква част от цялото изображение трябва да е лицето, за да е само детайл и тълкувания на многобройните други възможни случаи, когато се снимат хора. Аз нямам особен личен опит и ако четат фотографи, ще ми е интересно да науча какво мислите за предложените промени.

Категория: всякакви

16 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • lilia на 07.10.2010г. в 15:01ч.

    Не съм много запозната с тези особености на закона.Видях че имаше камера. те са навсякъде в такъв момент.Имам право да се впиша ,какво като са ме заснели.

  • сашо на 07.10.2010г. в 15:13ч.

    Пейо,
    1. Би ли изкоментирал как предложените промени биха повлиали на хора, снимащи за удоволствие и публикуващи под CC?
    2. каква е разликата между публично и обществено място?

  • пейо на 07.10.2010г. в 15:16ч.

    @ сашо
    1. Отнася се за всички, независимо дали са професионалисти или аматьори и при какви условия ще се разпространява произведението.
    2. И аз съм любопитен да науча :)

  • Еленко на 07.10.2010г. в 15:20ч.

    В моя блог никога не публикувам снимки на лица на хора. В социалките никога не тагвам хора.

    Според мен проблемът е по-скоро социален и се отнася до лично пространство, което е модерно да наричаме privacy.

  • yovko на 07.10.2010г. в 15:29ч.

    По принцип винаги е било добра практика фотографите да разполагат с писмен документ, доказващ съгласието на моделите им. Историята познава ситуации, когато приятелската договорка за снимки между модел и фотограф е прераствала в ожесточен спор. Хората се променят, отношенията между тях, позициите им в обществото – например скоро един фотограф сподели, че има кадри с Миролюба Бенатова като млада и незвестна девойка в архивите си и сподели опасения, че може цялото bTV да му скочи на главата, ако реши да публикува някой от тях, нямайки документ за съгласието и да бъде модел. Та, в този ред на мисли, промените правят добрата практика задължителна, в което няма лошо. Лошото е, че все повече се оказва трудно да снимаш по импулс и емоция – по света в момента фотографите се борят за правото да не бъдат приравнявани с терористите заради желанието им да снимат забележителности… За да снимаш с модел са нужни хиляди неща освен оборудването – транспорт, локация, асистенти, позволение за снимане на съответното място, сега се добавя и съгласието на модела, документирано с юридическа сила… Докато изкуството остава някъде сбутано между другото…

  • yovko на 07.10.2010г. в 15:33ч.

    А ако Street фотографите ще трябва да доказват кое е публично/обществено място – това вече затваря една цяла енциклопедична тема в световната фотография – и без това обществото ни е по подразбиране враждебно и емоционално фригидно на улицата – подобни промени ще сложат в устата на много хора аргументи за агресия към уличните фотографи, от което няма да спечели никой…

  • сашо на 07.10.2010г. в 15:42ч.

    да бре, но пише „За създаване на такова произведение ..“, а не за „публикуване“ или „разпространение“. Аз мога да го разбирам, че не можеш да извадиш фотоапарат, без да имаш писмено разрешение от всички, които са наоколо..
    ЗАПСП, доколкото схващам, урежда въпроси за възнаграждения и слава („авторство“). Privacy-то на сниманите лица е друго нещо и сигурно е уредено (или поне би трябвало да е) в уредбата за „специални разузнавателни средства“?!
    А за 2. , на мен би ми се искало „публични“ да са всякакви места със свободен достъп (молове, гари, театри и т.н.), дори и да не са общинска или държавна собственост..

  • Спас Колев на 08.10.2010г. в 08:03ч.

    Докато четях втората алинея ми мина абсурдната мисъл, че може би са въвели нещо като Panoramafreiheit, но за кратко. То съдържанието на законопроекта е показателно, най-добре да прекръстят целия закон на „за колективното управление на авторски права“…

    И едно уточнение по „…цитираната горе конституционна забрана за заснемане без знание и съгласие“ – забраната е за заснемане при изрично несъгласие, не без съгласие. Разликата не е несъществена.

  • MadWizard на 10.10.2010г. в 09:26ч.

    Много е важно дали мястото е „публично“

  • sepuko на 10.10.2010г. в 20:26ч.

    Мисля, че освен всичко за да се води един човек главният обект на снимката(чл. 13 ал. 2. т.2) ,а не „…само детайл в произведение…“ трябва лицето му да заема 70 или повече процента от кадърът, но не съм сигурен. Има ли къде да се провери?

  • Вени Марковски на 15.10.2010г. в 01:08ч.

    Тази норма си е противоконституционна; дано не я приемат, а ако я приемат – дано някой я оспори.
    Конституцията посочва знание или изрично несъгласие. Да се въвежда съгласие е противоконституционно.
    Казвам го и като юрист, и като автор на http://flickr.com/veni – където има хиляди лица :)

  • n1x0n на 17.10.2010г. в 01:53ч.

    Аз пък се радвам, че спекулацията с този прословут член от Конституцията най-накрая е на път да приключи.

    Някак е малоумно през 2010 година, в Европа, да се прилага по отношение на едно изкуство, една точка ИЗРИЧНО писана с оглед на тъй популярните последно време СРС.

    Не, не съм от хората запалени по стрийт фотографията и никога не бих снимал някой без неговото съгласие, просто защото това не е моят стил на работа… но да се унищожи един класически жанр във фотографията, с абсурдното оправдание, че се защитават личните свободи на гражданите – просто е идиотско.

    Колкото до противоконституционността – г-н Марковски да се съсредоточи върху сферата в която е експерт и където нарушаването на същият този член е много по-сериозно и абсолютно невидимо за пострадалите.

  • Социална мрежа за новини и статии на 17.10.2010г. в 12:49ч.

    Аз се чудя защо ли никой не го спазва ? Трудно ли се доказва, че си сниман без съгласие ?

  • вицове на 18.10.2010г. в 23:09ч.

    Малко странно ми се вижда, но това е Булгаристан все пак.

  • ina на 28.10.2010г. в 12:49ч.

    А когато ни заснемат на лекции (не говоря за камерите които са по принцип в залата) и няма как да питат 200 човека имат ли против?

  • Иван на 20.07.2012г. в 11:28ч.

    Здравейте.
    Много важна тема за мен. Хобито ми е да снимам, но не изображения, (по-рядко правя снимки) а да правя видео, след това да го обработя и кача в съответния сайт за видео споделяне.
    Може ли някой да предяви иск спрямо мен за това, че е вмъкнат във видеото ? Предполагам че да, но аз не използвам клипа за печалба, уронване на авторитета и с лоши цели…
    Някой би ли споделил мнение ?
    Благодаря Ви предварително!