трънки и блогинки

Освен с доброволците „Златни Врата“ се срещнах и с двама от заместник командирите на доброволческия батальон „Донбас“. Заместниците по „Тил“ и „Кадри“ на командира Семён Семенченко – един от най-уважаваните полеви командири, а вече и избран депутат в новия парламент.

Позивната на заместника по „Тил“ е „Капитан“. Юрист по образование, в цивилния живот е военен прокурор. Основния ми интерес към него беше към   формалната, правна, квалификация на ситуацията. За съжаление „Капитан“ не пожела да бъде записван и  по-долу преразказвам по записки и спомени.

„Капитан“, като юрист, определя случващото се в Донецката и Луганска област е „сепаратизъм“, което е вид противодържавна, терористична дейност. Армията не се занимава с терористите и по тази причина и действията се наричат Анти-терористична операция (АТО). Още по-важно, тази квалификация определя водещата роля на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), еквивалент на нашата ДАНС, която ръководи щаба на АТО и влияе и на действията на украинската армия. (Бел. моя: Полицаи ръководят военни, може да си представите част от причините за кашите).

За юристите, точната дума която квалифицира Русия за Украйна е „неприятелска държава“ (недружественное государство). Една от причините Украйна да не иска да назове случващото се „война“, а Русия „агресор“, е опасението това да не премахне и последните формални пречки пред Русия да отвори фронт по продължение на цялата граница. Ръководителите на АТО, считат, че в настоящето състояние могат да контролират ограничената зона на конфликта.

„Капитан“ разказа и официалната позиция за йерархическото положение и предназначение на доброволните батальони. Действията на доброволните батальони се ръководят от щаба на АТО. Тактическите им задачи би трябвало да са свързани с полицейски функции по установяване на гражданската власт на територите, където украинската милиция е дезертирала или е ненадеждна. Този тип задачи са и причина на доброволците да не се предоставя автоматично и тежко оръжие, което би се използвало на първа линия на боя. (Бел. моя: Признава, че така е само на теория. Реалното участие на доброволците се различава значително от това предназначение. Тогава актуалните събития около Иловайск бяха ярък пример.)

Историята на зам. командира по „Кадри“ с позивна  „Щурман“ е свързана с Донецк. Роден е и до началото на конфликта е живял в Донецк. Там се е намирала и неговата съпруга и брат, докато той е воювал, срещу сепаратистите, които са контролирали града. От страх да не го разпознаят и отмъстят на близките му, той е ходил практически постоянно с маска. Към момента на разговора ни, всички негови близки бяха напуснали района на военните действия и не се притесняваше да говори, но когато го попитах за снимка ми даде тази, направена на отвоюван от батальона блокпост край Донецк:

Продължете →

Днес се навършва една година от началото на украинския Майдан. Започнал като площаден протест, срещу решението на тогавашния президент Янукович да преустанови асоциацията на Украйна с ЕС, Майдана прерасна в площадна война между властта и протестиращите, бе използван като повод Русия да анексира Крим, а след това доведе и до свалянето и бягството от страната на президента, разпадането на управляващата партия. Последва опит за отцепване на Донецка и Луганска област, чрез военен конфликт, в който редовни войски, танкове и артилерия на Русия нахлуха в територията на Украйна и доведоха до сегашното състояние на прострелно примирие, който международната общност всячески се стреми да не нарича с истинското му име – война.

През есента бях в Киев и обикалях, гледах и говорих с хората по улиците на Украинската столица, относно мнението и отношението към това, което се случва. Част от тези разговори записах и сега публикувам, с надежда да са ви интересни. Транскрибцията по-долу е от разговор с трима бойци от доброволния батальон „Златни врата“ – едно от многото формирования, които се образуваха като резултат на желанието на Украинския народ да се противопостави агресията на Русия. Разговаряхме пред сините стени на събора св. София в Киев, а събеседниците ми се представиха с позивните си: Джида, Йог и Пора

– Какво работите в цивилния живот?

Йог: Работя като строител на семейни жилища. А сега съм, така да се каже, участник в съпротивата на Украйна срещу агресията на Русия. Част от батальона „Золотые ворота”.

Пора: В мирния живот бях матрос-спасител. Дойдох на „Майдана”, когато се случи ситуацията с Крим. Опитах се да намеря място, на което ще мога да релизирам своите  възможности и се записах доброволец в Пра́вий се́ктор. После открих тази възможност – батальонът „Золотые ворота”. Сега се занимаваме с подготовка за даване на отпор и прогонване.

Джида: Старши инспектор в батальон „Золотые ворота”, част „патрули и часови”. В мирния живот съм предприемач.

– Вие сте част от националната гвардия?

Пора: Ние сме доброволци. Националната гвардия също са доброволци. Ето, в страната има проблем – убиват мирно население, заграбват територия. И ние станахме, самоорганизирахме се и постъпихме в доброволческия батальон. Сега изниква друг въпрос – хора има, подготвят се, трябва на тях законно да им се даде оръжие, нали? Не може просто така да ги хванеш от улицата, да им дадеш оръжие и да им кажеш „Иди, воювай”. Трябва човек да е минал обучение и да е наясно с правилата и законите. Затова и батальоните са към министерство на вътрешните работи.

– Чии заповеди изпълнявате?

Йог: Има общ щаб, който контролира тактическите действия. Всички желаещи да се запишат в батальоните минават на медицинска комисия и спец проверка. Минаваме тестове, после при психолог, отношението към това е много сериозно. Има много хора, които искат да защитят родината. Някои от тях не са подходящи за участие в преки военни действия, но могат да станат шофьори.

Джида: Нашата функция е да отидем в тези градове и да въведем и да поддържаме реда. Нашата задача основно е да работим с населението.

– Имам чувството, че на милицията не се гледа с добро око?

Йог: Така беше, защото милицията беше корумпирана, а сега когато всичко това започна, полицията лека полека се прочиства и в нея влизат доброволци. И да, отношението на хората е все още негативно, но това трябва да променим.

Продължете →

Няколко усещания за днес и изминалите години, през думи от стиховете на Константин Павлов:

Днес си спомняме за Някога преди 25 години. „Някога“ e най-красивата дума:

Някога – означава минало!
Някога – означава бъдеще!
И – никога настояще!
Никога!(Настоящето – най-вулгарният миг в триединството!).

От: Най-красивата дума

Усещането от разказите за изминалите години, за истотиите за Предхода и за промените са точно като от възклицанието на поета:

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.

От: Елегичен оптимизъм

Елегичен, да, но все пак оптимизъм. Понякога погнусата, умората и отвращението взимат връх и ми се иска да злобно повторя:

Ама да бяхте се поизмили, поне.
Изобщо, формално поне.

От: Новото време на старовремците

В най-слабите ми моменти, усещам, че част от гнусотията е и в мен и аз съм част от гнусотията, която не мога да понасям. Нещо като

Кукувицата на сталинизма
снася яйцата си
в най-демократичните гнезда.
Ние –
дребните социалистически врабчета –
мътим!
(Мътим.
Мътим.)
Мътим кукувичите яйца.
(О, непосилна майчинска любов.)
Размножаваме.
Възхваляваме. –
Инстинкт на родител.
(С подменено дете.)

От: Прозрение на врабче

Но „Някога“ не е сега. Настоящето е вулгарно реално. Константин Павлов го оприличава на танцът на хищника, който

естетизира убийството.
Оневинява акта.
И, заедно с това –
сякаш прощава на жертвата;
внушава ѝ, че точно тя
е предизвикала ненужното убийство.

Но това са само усещания, нека да не ви подвеждат. Или както значително по-добре е казано:

П.П.
Всичко това е само описание,
от което не произтича поука
или каквото и да е там.
Затова: НЯМА ЗАГЛАВИЕ –
би могло (заглавието) да ви подведе
към ненужен размисъл
и прекалени чувства.

От: Няма заглавие

Четете целите стихотворения, ще си намерите много повече за вас.

Мога да се обзаложа, че България няма да има правителство, докато няма яснота за размера и източниците на парите, които ще послужат за обогатяването на участниците в управлението. Целия кастинг, който тричленката на ГЕРБ организира, всички изявления сред срещите са стъпки, насочени за печелене на време и създаване усещане за криза, която изисква (и оправдава) последващи жертви и компромиси, свързани с нови разходи. Предмет на обсъждане на т.нар. „консултации“ са политическите платформи (които и самите преговарящи не познават), общо-теоретични позиции на политическите партии, но никой не говори за важното – за парите. Иначе казано – Бойко, който сам демонстрира, че е едноличен лидер на ГЕРБ, е пратил „жените“ да пълнят ефира с шум, докато той чака да стане време за истинската сделка, относно това откъде ще дойдат парите.

Моето предвиждане е, че правителство ще се сформира чрез сделката относно това колко ще се плати за КТБ и какъв ще е размера на увеличаване на държавния дълг. Още повече, според мен, Народното събрание първо ще вземе решения относно размера на дълга и КТБ и с подкрепата за тези решения ще стане ясна коалицията, която ще управлява страната. Това ще е нещо като своеобразен „първороден грях“ на коалицията, което престъпление ще докаже решимостта им, ще ги поквари и държи заедно.

Настоящата ситуация е характерна с това, че лесните пари свършиха. Също така имаме и предстоящи разходи, дефицити в държавния бюджет и обща криза на приходите, които още повече ще намалят средствата за обогатяване и ще намалят възможностите за бъдеща кариера на участниците в евентуално управление. За да съм по-ясен, ето кратка история на някои от приходоизточниците на паразитната политическа класа:

• „Имотния бум“, когато строителството и спекулациите с недвижими имоти бяха най-лесния начин за бърза печалба. Мнозина участници в местната и държавна власт направиха състояния в резултат на заменки, разпродажба на държавни и общински имоти, приватизация на дружества, собственици на значителни терени, публично-частни партньорства, утвърждаването на АДСИЦ схемите и други действия, които доведоха до застрояването на морето и планините.
• ВЕИ. След спукването на имотния балон на мода дойдоха възобновяемите източници, заради гарантираната си цена за изкупване на енергията от тях. Множество политици се превърнаха в енергийни експерти и пряко или непряко се сдобиха със соларни и ветро паркове, използвайки политическите си контакти за съдействие за включване към електроразпределителната мрежа. Нивите станаха жълти от рапица, Доган взе хонорар като хидро-консултант и задължителните проценти за енергия от ВЕИ бяха бързо достигнати и задминати.
• Европейските проекти станаха актуални веднага след приемането ни в ЕС. За мнозина членството ни се свързва единствено с митичните „европейски пари“ и бездънните фондове. Обкръжението на мнозина политици и много бивши участници в управлението започнаха да се занимават с „евро-проекти“, използвайки контактите си за прокарване на тяхната схема за изписване на европейски пари. Запознати сте с безкрайните скандали за измами, „обезпокоените“ писма на контролиращите органи, санкциите и спирането на плащанията – все знаци за престъпното използване на тази възможност от участници в политическия живот. Особено внимание заслужават земеделските субсидии фонд „Земеделие „, които купиха ролс-ройсове на едрите земевладелци и бетонираха ДПС на власт.
• Енергетиката – консолидацията на държавната енергетика в БЕХ с последващия феноменален успех на политиците да фалират така създадения монопол. Източването на НЕК, чрез постоянно започващото строене на енергийни проекти като АЕЦ Белене, Южен поток, Цанков камък, облигационните заеми на БЕХ, концентрацията на средствата в КТБ. Трагичното положение на енергетиката тепърва ще става ясно, особено като се съчетае с вече започналите дела.

Всички посочени „схеми“ и източници са повече или по-малко изчерпани. Паразитите търсят нови източници на средства, нови източници на жизнени сили, чрез които не просто да монетизират властта, но и да осигурят оцеляването си. Тъй като не се вижда друга схема, подобна на посочените, лесният избор, който имат, е взимането на нов дълг. Ситуацията е още по-сложна от неизпълнението на приходната част на бюждета и следващия дефицит, както и с няколко решения, свързани с огромни средства:

• КТБ – не само осигуряване на липсващия 1,6 милиард във Фонда за гарантиране на депозитите, но и желаното от мнозина пълно възстановяване на депозитите
• Практическия фалит на НЕК, която е в неплатежоспособност
• „Дупката“ в НОИ
• Арбитражните дела заведени заради Белене от Атомекспортстрой и делото на електроразпределителните дружества срещу задържането на парите от НЕК
• Разходите за „Южен поток“ и 7ми блок към Уестингхаус

За запушването на всяка една от тези „дупки“, са нужни средства, които се измерват в милиарди, каквито ние нямаме. Това са проблеми, които са следствие на зависимостта на управлението на икономиката от политическата власт. Ние сме пред поредната тежка криза, защото „политиците“ се държат като паразити, които се хранят от разпределението на финансови потоци, обогатяват се от упражняването на властта и са зависими за оцеляването си от участието в нея.

Проблемът може да бъде отложен чрез вземане на поредица от нови заеми или чрез много тежки решения, които ще унищожат тези, които ще ги вземат. Който политик вземе тези решения, то той няма да може да се занимава повече с политика, защото ефекта им ще бъде усетен години след това. Пример за такава съдба е правителството на Иван Костов, което взе подобни самоубийствени решения да изкара огромни части от икономиката изън обхвата на държавната власт. Разликата е от преди и след Костов е че след 2001ва година икономиката стана значително по-малко зависима от това кой е на власт. Естествения фалит на много държавни предприятия, приватизацията, дерегулацията и намаляването на държавното участие в икономиката ограничиха значително източниците на приходи на политическата класа.

Когато няма сигурност за източниците на приходи, за обогатяване, а алтернативата са тежки реформи, които ще унищожат политическото бъдеще на решаващия,  желанието за управление намалява. По тази причина и Бойко не бърза. Гледайте парите.